БГ Гейминг размисли и страсти.

Пичове, вижте ся, знам, че доста от вас не обичат да четат много-много (аз също), ама тоя път ще ви се наложи! Е, разбира се, ако решите сами да си го наложите... (Стига с това мръсно подсъзнание, манци!)

За никой не е тайна, че отдавна се опитвам да развия гейминга в България. Някои хора отдавна считат това за загубена кауза (както мислят и за много други неща в нашата мила родина), други ме „подкрепят“ отстрани, трети се опитват умишлено да подклаждат негативизъм. Винаги има недоволни, винаги има някой, който дори да няма какво да каже или предложи, все пак ще се опита да измъдрува с някоя цветуща псувня и изпипана до съвършенство реч, чиято главна цел е само и единствено да омаловажави труда и да съсипе ентусиазма и на най-върлия „въодушевенлия“.

Да си призная, имаше момент, в който дори и аз бях готов да се откажа напълно и да си „тръгна“ веднъж завинаги от това общество (Или поне да си взема отпуска!). Знам, че някои от вас сега най-вероятно въздишат отчаяно: „Защо не го направи, Черга, защо!?“ (И не, Шушев, не визирам теб! Знам, че ме обичаш, а също така знам, че се страхуваш и от желязната ми ръка на смъртта!)

Чел съм, че не е хубаво да говориш с лошо за читателската си аудитория... Няма какво да се лъжем обаче - всеки знае, че ние, българите, просто обичаме да се плюем взаимно! Както се казва, при нас е нещо като национален спорт. Поне в този спорт никой не може да ни отнеме златото! Един достатъчно красноречив факт, който мога да дам за пример от родната ни гейминг общност, е, че успяхме да откажем „Непохватен“ – човекът, който в такъв голям интервал от време ни поднасяше почти всичко от световната CS сцена на готово, без да търси каквото и да е материално (та дори и нематериално!) признание.

Лично аз превъзмогвам непристойното отношение. (Удрям го малко лично, ама „нема да се плашите“, така е по-драматично, чувствате ме по-близък и ви ангажирам вниманието (Даааа, бе!).

Ulrich ‘KongoTime’ Hanten – лидерът на секцията DotA в Gosugamers:

31.10.2010 15:55:26 ч.
ye, but some people are always thankful. thats a thing you should never forget.

Тру стори, пичовес, тру стори!

Продължавам да се занимавам с гейминг - от една страна, защото винаги ми е бил на сърцето, а от друга - защото просто смятам, че е-спорта, заедно с „реалния“ спорт (макар че тази дума не е особено подходяща), са двата най-добри начина да се сплоти младото поколение и да му се покаже правилния път в живота. Да бе, „ни съ ибаъм“! Останах особено учуден, когато видях голяма част от изводите, до които сам съм стигнал, синтезирани в един (донякъде) завършен медиен продукт:

‘Gaming can make a better world’

За по-мързеливите (ако сте „още по-мързеливи“ – вижте по-надолу) ще се опитам да обобщя накратко в няколко изречения. Мацката казва, че повечето геймъри са пичове и играейки игри, ние се превръщаме в по-добри хора и се опитваме да направим виртуалния свят, в който се „забавляваме“, едно „по-хепи“ място! Общо взето, трансформираме се в едни „свръхчовеци“, като постоянно се изпълваме с нови и нови идеи, винаги гоним целите си докрай и сме склонни да помагаме на всеки един човек, който срещнем по пътя на виртуалното си преживяване. Според  нея, геймърите притежават един изключителен и уникален по рода си човешки ресурс, с който (може би) само игрите могат да ни дарят. Общо взето – оня нърд, дето по цЕл ден игра (с ударение на „и“-то“ ) УоУеца, притежавал изключително позитивни и полезни за развитието на човешката раса качества. (Абе, гледайте го!)

За още по-мързеливите – ще кажа да се опитат просто с помощта на „Гуугъл преводач“ да си преведат това заглавие: Gaming can make a better world! „Ааа, сега чатнах! Лелей, ма то не било толко трудно!"

В нашата скъпа страна може и да няма чак толкова голям медиен интерес, но всички знаем, че почти всеки един тийнейджър в днешно време в един определен момент от деня си сяда пред компютъра, за да разцъка някоя игрица. За бога, дори майка ми, която никога не съм си представял, че ще се блещи в монитора, вече почти всеки ден виждам да разглежда кулинарни статии и други му там женски работи в нета! Сигурно не е далеч и деня, в който ще я видя да качва левели на Роуга си...

Ние, българите, сме хитро и жилаво „племе“ - това никой не може да го отрече. Фактът, че сме оцелели след петстотин години османско владичество/робство (да турим една обща черта, че много дебати се водят по тоя въпрос) и две национални катастрофи, говори сам по себе си за качествата ни като народ. Проблемът обаче е, че понякога се опитваме да се надхитрим повече един-друг, отколкото да се обединим в една обща цел и да „надлъжем“ всички нации поне ин дъ Биг Рейс фор гейминг глори.

Имали сме наистина големи успехи в гейминга – Insomnia, DIDI8, 3wD, XPD, man1a, HomeLan (пропускам много имена, а и вероятно съвсем не съм точен, но ще ме извиняватe, не ми се тършува в миналото), трето място на последното ENC по DotA - и така нататък, и така нататък... Та дори съвсем наскоро фифаджиите ни успяха да ни ощастливят с невероятната си игра и да донесат малко радост в иначе позамрялата ни общност. UzumakiNaruto – български играч - също преди няколко дена грабна първото място и 50$ в 1v1 SF турнира на SAG, където участваха доста сериозни майстори на дотата.
За дота мога да изкажа по-обстойно мнение, тъй като са ми по-пресни спомените.

Hhn (sG, DooM, DreamMakers, Fv), nP, RET, YamatO (Ще драсна и cG, и FM -  да не се сърдят някои братленца) – все отбори, които си бяха конкурентноспособни - ако не на всички отбори на EU сцената, то поне на една сравнително голяма част от тях. Просто все нещо им липсваше: къде поле за изява, къде спонсорство, което да ги мотивира за една по-сериозна игра, къде морална подкрепа, къде готин мениджър като мен, който да ги представя... После и FV, и mG - отбори, които и до днес съвсем спокойно могат да поизпотят някой от топ отборите, а с малко доза късмет – и да победят.

Ще кажете: „Малка държава, никакви средства не се влагат и и никакви грижи не се полагат за е-спорта!“ И хоп! - измили сме си ръцете. Да, ама не! Най-успешният дота отбор за всички времена е именно от страна, която е по-малка и от България – от самата Дания. Отново ще речете да възразите: „Е, Дания е къде-къде по-развита и стабилна държава от България!“ Първо, организацията, която спонсорира скандинавците, е немска! И второ - да не  мислите, че пичовете са ги къпали в пари от самото начало? Съвсем не. Момчетата, които играят и в момента за Meet Your Makers собственоръчно си изграждат име на сериозен и силен отбор – и ЧАК ТОГАВА получават каквато и да е подкрепа!
Имаме много грешна представа за нещата – всеки си мисли, че светът трябва да му е в краката и че щом щракне с пръст – е задължително да се изсвири един божествен съпровод на великото му (несъществуващо) дело! Вярно, „гладна мечка хоро не играе“, само че в живота първо трябва да покажеш, че можеш да играеш хоро – и чак тогава получаваш „наградата“ си.

Не знам колко точно наброява числото на дотърите в българските „стаи“ в Garena. Знам обаче, че е доста голямо. Знам също така и че България и Румъния са единствените държави, които се ползват с привилегията да имат отделен раздел в гейм платформата. Като прибавим и дузината хора, които играят в headoff (Да, те също са хора, naix4o-wannabe-играчо, и потенциални бъдещи национали!!), RGC, всички европейски лиги и „стаи“, iCCup, Battle.net и т.н. – сами можете да си направите извода какво влияние оказва тази игра на гейминга в България. Още по-интересното е какво ще се случи, след като се появи DotA 2, която е спрягана за една от най-добрите игри в последните години и бъдещият й успех отсега се сравнява с този на Starcraft 2. Не ви ли се струва малко срамно, че нямаме дори ЕДИН сайт, който да отразява и да помага за развитието на гейминга в нашата страна? Не ви ли става мъчно, когато бършат пода с нас във всяка една игра? Не знам как се чувствате всеки път, но знам как се чувствам аз – унижен.

Както във всяко едно нещо в България, и в е-спорта ни е имало някои „мафии“ или неправди. Като се започне от БФЕС (и скандалните ни „пратеници“ на WCG и т.н.) и се премине през пристрастните (според някои) и неправилни избори за национален отбор по cs и дота - и прочее, и прочее. И затова сме си виновни отново само и единствено ние. Защото като че ли една от най-успешните максими в света: Съединението прави силата!“ просто не ни е по вкуса!
Вземете за пример китайците. Защо игрите им са на едно по-високо ниво? Защо имат значително по-силни играчи? Защото дори пуб-игрите им са организирани.
Сега пък някои ще кажат: „Е, аз пък си влизам в HLR-тата, за да си играя за кеф, не мога винаги да се стремя да играя по „competitive” правилата, защото просто искам да се забавлявам и да не му мисля много!“
Разбира се! Кой успорва това ви право? Тук не става въпрос за „отнемане на свободата“, става въпрос за елементарни правила, без които забавата от играта просто не е същата, както в една по-организирана игра. Като се започне от елементарния човешки морал и се стигне до това просто един от вас петимата да остави настрана егото си – и да купи тоя пуст куриер, който е толкова важен в една дота игра.
Препоръчвам ви да гледате "Beyond the game" - един наистина реалистичен, стойностен и интересен документален филм с участието на Sky и Grubby, легенди в Warcraft III.

Доказано е, че когато влизаш в дадена игра, ти подсъзнателно се доверяваш на хората, които също са в нея. Разчиташ, че ще стоят до самия край и ще споделят „удоволствието“ от играта с теб. Когато някой  напусне преждевременно, тогава се получава неприятна ситуация. Защото чувството от играта - след като двете състезаващи се страни са вече с различна стойност - просто не е същото.
Също като във футбола - винаги ще ги има тези футболисти, които ще изритат топката на другия край на стадиона в пристъп на ярост, след като не им се е получило волето – или пък ще се отчаят напълно и ще се откажат от играта, защото колегата им не им е подал в „коридор“. Въпросът е ТИ да не си от тях.
Разбира се, че и при китайците има такива хора, само че те са сведени до минимум.

Турнири могат да се организират, спонсори също могат да се намерят, щом има интерес. Въпросът не е в тяхното желание, а във вашето.

Ето един кратък списък с някои български дота успехи:

Dancing Ponies
3то място MYM Prime Defending #1
3то място MYM Prime Defending #2
3то място MYM Prime Defending #3

Ret и hhn (Fv) имат някои наистина сериозни победи в актива си и голям брой спечелени мачове на международната сцена.
Ret печелят първо място на Balkan League Season #2, a Fv са шампиони на Anubia #9 Weekly Cup и 2ри на Anubia #6 Weekly Cup. Също така достигат и до Round 6 на CM Storm 2010. Побеждават XtC, един от най-добрите сингапурски отбори, а след това, само на 3 мача от финала, губят срещу доста солидния си противник - Nirvana.Malaysia.

diXi (интернационален отбор), заедно с naix4o и Rasta, завършиха трети на EMS VI, като победиха една легенда – DTS.chatrix - още в първия кръг на турнира, а после имаха лошия късмет да срещнат на полуфинала не американците от AzN (които несъмнено бяха по-слаб противник), а изгряващите звезди на немската организация Competo.ZYKON. Швабите впоследствие и спечелиха турнира, а diXi сякаш донякъде компенсираха за изпуснатия шанс, след като унищожиха Mojawi в мача за третото място.
Rasta игра за кратко и в отборите на mG (magical Gaming) и The Retry, но без особен успех.

Jesus_QuintanA беше част от небезизвестния френски отбор 3DMAX (div) и игра с тях в дивизия 2b на Pick лигата. Взе участие и на много други турнири със същия отбор.

kircho_kirev дълго време красеше редиците на MassPro, като заедно с тях успя да спечели ESL Summer Series 2010, отстранявайки последователно Spit or Swallow (български отбор), Competo.ZYKON и DWT. В турнира тогава взе участие още един немски отбор – един от най-коравите по онова време – cG.DPP.

microGaming
3то място Balkan League Season #2
достигане до груповата фаза на MYM Pride #12
достигане до груповата фаза на Razer Global Challenge (измежду 64-те най-добри отбори в турнир с 1199 отбора и 30 000$ награден фонд)
2ро място на DotA 5on5 Friday Nightcup #15
60 дни на първо място в DotA 5v5 ESL Europe Ladder

Във втория сезон  на Balkan League от шест отбора, които участваха в турнира, България успя да класира пет за плейофите. За кратка справка – само два румънски и един отбор на Босна и Херцеговина успяха да излязат от групите. Впоследствие лъвчетата ни грабнаха и трите призови места.

Участието на Rasta, firfi, nowhere, Batman и bAt-IvO на Electronic Sports World Cup също заслужава да се спомене, след като момчетата изиграха може би най-интересната (поне откъм „стил“) игра, побеждавайки миналогодишните шампиони AEON за по-малко от трийсет минути. Нетипичната стратегия и перфектното й изпълнение превърна играта в една от най-дискутираните и теглените в Gosugamers.net.

Започнах да пиша тази „стена от текст“ с главната цел да я „пласирам“ сред дотърите, но осъзнах, че ще важи за всеки един геймър. Надявам се да сте научили нещо ново и да съм ви накарал поне малко да се замислите. За тези, които ще напишат нещо от рода на:

„Ае, питч, ти живот немАш ли, бе маняк?! К‘о го зимаш толкоз навътре т‘ва, е?! К‘ъв си ти, е?!“, ще отговоря с една реплика, която завинаги ще остане дълбоко жигосана на сърцето ми: „Аз сАм си оубикновен чоовек сАм си...“

Всеки желаещ, който е съгласен или не е съгласен с написаното, иска да ме подкрепи, да ми даде някакви идеи, да ми предложи нещо и т.н., може да го направи на bgcilium@hotmail.com Ще се радвам на каквато и да е активност – дори само ника да си напишете! Ще ви помоля също така и като за финал да покажете тази „гейминг светиня“ (!) на поне един от приятелите си! Благодаря за вниманието и не забравяйте - spread some love and hate!